Събужда ме някакъв странен шум. Ослушвам се, дъждовните капки бият по прозореца и вятърът фучейки им приглася. Ванко междувременно се е промъкнал при нас. Поглеждам с половин око часовникът - часът е точно 3.33.
Моето малко момче и то се услушва и в един момент казва дълбокомислено:Мамо, ами те се карат. Вятърът и дъждът. Не ги ли чуваш? Карат се кой е по силен.
Усмихвам се сънено. Да, моето момче така е.
Ослушвам се още няколко минутки и в един момент каращите се спират. Странно, все едно с някаква магическа пръчка всичко утихва.
А, аз сънено се замислям, че Баба Марта, май хич не е доволна, явно мъжете нещо са я ядосали, ей такива мисли ми се въртят в главата докато сънят бавно, но успешно се опитва отново да ме грабне в прегръдките си.
Geen opmerkingen:
Een reactie posten